Учениците от СУ „Петко Рачов Славейков“ се включиха в VII Областен конкурс за есе, организиран от Младежки център „Захари Стоянов“ и Община Добрич. И тази година събитието провокира литературните ни таланти, даде им възможност да разсъждават и да споделят възгледите си за заобикалящия ги свят.
Славейковци се изявиха в две възрастови групи и заедно с повече от сто участници работиха по темата „Какво е за теб приятелството?“. Компетентното жури оцени творбите и определи най-добрите от тях.
Сред големите на първо място е Виктория Златева от XIIА клас.
В първа възрастова група на второ място е Анна Казак от VIГ клас, на трето – Стефания Петрова от VIIA , а с поощрителни награди са отличени Йоанна Желязкова от VA и Жени Желева от VIIВ клас.
Наградите на талантливите славейковци са доказателство, че всяко положено усилие дава резултат и носи увереност. Споделяйки мнение по обществено значими теми, те правят поредната крачка към изграждането си като личности!
С удоволствие и с разрешение на авторите представяме откъси от наградените текстове.
Виктория Златева:
Какво ни трябва повече?
Да, наистина нямаме нужда от много приятели. От нищо не се нуждаем по много. Всичко стига по две и по три. Едно приятелство със себе си и едно с теб. Твоята надежда плюс моята вяра правят две, а до три ще стигнем, ако ни се полага.
Всяко създадено приятелство е дар. Още една възможност да даваш и получаваш обич. Онова напомняне, че самотата обхваща единствено мислите ни.
Коя ситуация е безизходна, когато имаш за кого да се хванеш?
Анна Казак:
Приятелството е много ценно. Все пак мисля, че има 4 вида приятели:
- приятели като храната - винаги имаш нужда от тях;
- приятели като лекарство - търсиш ги, когато ти е зле;
- приятели като болест - те сами те намират;
- и приятели като въздуха - не можете да ги видите, но те винаги са там.
Виждала съм и четирите вида приятели - за които много съжалявам и с които много се гордея.
Но най-важното е, че мнозина ме направиха по-мила, някои ми дадоха всичко, което имаха, а някой се закриха в себе си. И всички те ме направиха по-силна.
А какъв приятел ще станеш, зависи от теб…
Но не забравяйте, че някой зависи от вас и вие от някого. И това не може да се промени, защото това е вашият път.
Стефания Петрова:
За мен приятелството е част от живота. Нещо, което е абсолютно необходимо, за да може човек да се чувства щастлив.
Искам да съм богата на приятели, искам родителите ми да ми бъдат приятели, а защо не и да имам домашен любимец за приятел.
Приятелството трябва да бъде споделена тайна на някоя пейка, прошушнато притеснение на нечие ухо, но е възможно и да е примесено с предателство, да е лъжовно и неискрено…
Ако искаме истинско приятелство, трябва да го гледаме грижливо - с любов, с прошки, с усмивка, с помощ.
