Петко Рачов Славейков/17 ноември 1827г. – 1 юли 1895г./
Роден в Търново в семейството на занаятчии. Учи в килийното училище в Търново, в Трявна, в Преображенския манастир, Габрово и в Свищов при Емануил Васкидович.
От 1843г. работи като учител в Търново, където се включва в църковната борба, заради което е изгонен от града. През 1845г. е учител в Бяла и Пиперково, Русенско, а през 1846г. – в Севлиево. Като учител работи още в Ловеч /от 1847г. до 1849г./, Плевен, Враца /1849г./ и Трявна /1849г. - 1852г.) Преподава по взаимоучителния метод.
През 1856г. се включва в подготовката на въстанието под предводителството на дядо Никола. Вероятно още тогава е посветен в масонството. Следва учителствуване в Търново, Трявна, Ески Джумая и Варна /1857г. – 1864г./.
От 1864г. започва работа в Цариград в протестанското издателство под покровителството на Библейското общество, където помага в превода и редактирането на Библията. След това работи като учител, журналист, книгоиздател, редактор на в. "Гайда" /1863г. – 1867г./, в. "Македония" /1866г. – 1872г./, сп. "Читалище" /1872г. – 1873г./, сп. "Пчелица", сп. "Ружица" /1871г./, сп. "Звънчатий Глумчо" /1873г./ и сп. "Костурка" /1874г./.
Като журналист Славейков сътрудничи на всички тогавашни цариградски издания. През 1872г. е спрян в. "Македония" заради публикацията на статията на Св. Миларов "Двете касти и двете власти", а той – арестуван. През 1873г. създава известната поема "Изворът на белоногата". В 1874г. основава българска гимназия в Одрин, където отново е учител /до 1875г./ и се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора /до 1877г./. По време на Априлското въстание отново е арестуван. Взема активно участие в Руско-турската война като разузнавач в отряда на генерал Скобелев.
След Освобождението става един от водачите на либералната партия и основава вестник "Целокупна България" през 1879г.
Заема следните длъжности: председател на Второто ОНС и Министър на просветата, Министър на вътрешните работи /1880г./, учителства в Пловдивската гимназия /1881г./, издава в. "Независимост" /1880г. – 1883г./, основава в. "Търновска конституция" /1884г./, издава още в. "Истина", в. "Софийски дневник", /1886г./ и в. "Правда" /1888г./. Вестник "Търновска конституция" е спиран няколко пъти.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 година – почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков.
Паметник на Пенчо и Петко Славейкови
Славейков умира в София на 1 юли 1895г. Оставя редица историко-патриотични поеми, статии, басни, фейлетони, епиграми, любовна лирика, спомени. Освен поет, писател и журналист, П.Р. Славейков остава в българската литература и като филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними. Забележителни са качествата му на преводач.
Паметник на Пенчо и Петко Славейкови на площада в София, носещ тяхното име
