Ученици от 7 б клас на СУ „Петко Рачов Славейков“ сами се организираха и почистиха Детската площадка край училището. Инициатори на кампанията са Ралица Йорданова и Александра Димитрова. Към тях се присъединяват Ива Абаджиева, Ивана Христова, Никол Тодорова, Самуил Василев и Стефани Атанасова, също от 7 б клас.
„Целта ни бе да превърнем Добрич в един по-хубав и чист град. Като много наши връстници прекарваме свободното си време, разхождайки се из града. Забелязахме колко мрачни и начумерени изглеждат хората по улиците и се запитахме какво ги кара да бъдат така потиснати и как можем да променим това. Умувахме над много идеи, но в крайна сметка, по случай кампанията ,,Да изчистим България заедно" решихме да се включим в нея, за да направим Добрич един по-чист и хубав град за живеене. Поканихме съучениците си в социалните мрежи да се присъединят в почистването, но поради една или друга причина откликнаха само гореспоменатите лица. Тъй като учебната година наближава решихме, че най-удачно ще е да превърнем мястото, където ще прекараме по-голямата част от следващите 9 месеца, в едно доста по-приятно пространство, така че просто определихме час и нашата "мисия" започна. На мнение сме, че стига да имаш ясна цел и посока, по която да я следваш, няма невъзможни неща, затова поне що се касае до необходимите ни материали, не срещнахме затруднения. Всеки помогна както може - едни донесоха чували, други - ръкавици, подаваха се шишета с вода от ръка на ръка. Събрахме 17 чувала хорска безотговорност /боклуци/“, разказаха славейковци.
Децата останали изумени от разнообразието на съдържанието в чувалите: купища фасове, хартийки, капачки (които отделили и по-късно занесли за рециклиране), кенчета, бутилки, че дори и по-необикновени неща, сред които пешка от шах, ключодържател, магнитчета, билети от лотария. Това са само част от нещата, които са намерени на място, предназначено за игра на деца.
„Като заключение можем да кажем, че това почистване ни научи на много. Не само, че ни накара да се замислим за това, което изхвърляме всеки ден, но и ни сближи. Защото, докато стояхме прегърбени и трескаво се втренчвахме в земята за всяко буклуче, което по-рано може да сме пропуснали, а жаркото слънце караше солени капки пот да се търкалят по челата ни, ние станахме по-добри приятели“, обобщават славейковците от 7 б клас.
