Реално и вълшебно детството живее във всеки от нас - някъде в душите ни, в далечен свят, населен с духа на доброто и красивото. Когато се пренасяме назад във времето, при живия извор на детството, усещаме домашния уют и спокойствието, сякаш някой е сложил ръка на рамото ни и ни закриля. И винаги, когато разказваме истории от детските си години се раждат усмивки, изплуват познати светове и образи, докоснати надежди. Палавите късчета спомени, усмихнатите преживявания носят сладост и топлина, защото преживяното с любов прави всичко по-ярко и незабравимо. Отваряме раклата със спомени и въздухът се напоява с весела глъчка и аромат на детски лудории, защото по-незабравимо и вълнуващо от детството няма. Това е времето, когато очите за пръв път откриват тайните на света, когато нишката на безгрижието, закачките и шумните игри изтъкават по един невидим начин това, в което се превръщаме като възрастни хора. И трябва да сме щастливи, ако съумеем да съхраним способността си да мечтаем, да споделяме обич, да казваме добри думи, да протягаме ръка за помощ като децата.
Нека усмивките озаряват дните ни! Нека пазим пламъчето на детството в сърцата си!
Честит празник, малки, големи и вече пораснали, Славейковци!
